Отново на път...
несретни, прокудени
от неволята търсят
надалече късмет.
Раздели болезнени,
сълзи на любими –
стегнати в менгеме
тръгват пак на гурбет.

Днес за всекиго
работа няма,
да вържат му края
скитат все по-далеч.
Без опора любимите
за края мечтаят,
без закрила оставени
сами децата растат.



Дали не бе грешка –
родината мила
предали на чужди,
назад се обърна за век.
Живееше скромно,
но стабилно човекът,
градеше с труда си
и семейство, и бит.

Къде са ни днес
умът и талантите,
къде са заводите,
дивните плодни поля?
Народ без държава –
градина без плет,
за някой богатство,
за бедните – гнет.

АК, 2010